* * *
Гемийка плува по море,
по Бяло море и Черно;
младо гемиджийче караше,
с меден си кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Дружина вярна, сговорна,
откак сме се събрали,
не сме се ние питали -
има ли някой от Сливен,
от сливенските касаби?
Там имам стара майчица,
на нея хабер да пратя,
и със хабера армаган,
едно ми ножче сребърно
да се в сърцето удари -
да знае майка, да помни,
как се два млади разделят!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015