* * *
Гемийка плава из море, мари,
младо я момче караше
по Бяло море, по Черно,
по тихи бели Дунава.
Млада го булка питаше:
- Няма ли някой от Троян,
от Троянската касаба,
голем армаган ще изпратя -
на девет братя ботуши,
на стара майка два ножа -
с първия да я заколят,
с втория да я разпорят.
Да знае, мама, да знае
да не дава надалеко
през Бяло море, през Черно,
през тихи бели Дунава.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015