* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

Димо на Рада думаше:
- Радо льо, любе Радо льо,
знаеш ли, Радо, помниш ли,
там долу двете могили,
как се тъмнее, чернее,
тъй тъмней, Радо, тъй черней
и мойто сърце за тебе.

 

Сваленик, Русенско; жътварска и седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015