* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Жали, моме, да жалиме, ей моме,
како кье се разделиме,
ти от мене, аз от тебе, ей моме,
ти от мене, аз от тебе.
Аз кье йодам на ябана, ей моме,
на ябана, пуста тугина.
Кье ти пратам бела книга, ей моме,
бела книга, църно писмо:
"Кога падне темна мъгла, ей моме,
ти не мисли от Бога е,
туку мисли - от мене е, ей моме,
това ми се мойте здивои.
Коо кье върне ситна роса, ей моме,
ти не мисли - от Бога е,
туку мисли - от мене е, ей моме,
това ми се мойте солзи
зарай тебе, малой моме!... (2)

 

Прилеп - Македония (Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония. С., Изд. "Музика". 1989, № 180); здивои - въздишки.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015