* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти постилам шарени черги,
да лягаш, любе, да лягаш,
а ти си стягаш хранено конче
да бягаш, любе, да бягаш.
Ти като бягаш, мен къде оставяш
да жаля, любе, да плача?
- Аз те оставям при двете майки,
при мойта, любе, при твойта;
ако ти падне тъга на сърце
за мене, любе, за мене,
то покачи се на висок чардак,
разгледай поле широко.
Ако е мъгла по поле паднала,
паднала, любе, легнала,
то да не мислиш, че тъй от Бога
паднала, любе, легнала,
то са моите въздишки за тебе,
за тебе, любе Цветано!
Ако е роса по поле паднала,
паднала, любе, легнала,
то да не мислиш, че тъй от Бога
паднала, любе, легнала,
то са моите сълзици за тебе,
за тебе, любе Цветано!

 

Писарево, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015