* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Я ти постилам, либе, шарени черги,
да легаш, либе, да легаш,
а ти си стегаш, либе, вранята коня
да бегаш, либе, да бегаш
А мене на кого ме оставяш?
- Тебе те оставям при двете майки,
при мойта, либе, при твойта,
а я ще в планина да ида,
хайдутин да стана,
хайдутин, още юначина!
А кога видиш горе в планина,
че е мъгла паднала,
ти да не мислиш, че от Бога паднала,
ах, това са мойте мъки от мене,
от мене, либе, за тебе!
И кога видиш, че горе в планина,
в планината е роса паднала,
ти да не мислиш, че от Бога паднала,
ах, това са мойте сълзи от мене,
от мене, либе, за тебе!

 

Лютиброд, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015