* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти постилам шарени черги,
да лягаш, либе, да лягаш,
а ти стягаш хранено конче,
да бягаш, либе, да бягаш.
Ти като бягаш, мен при кого оставяш,
да стоя, либе, да чакам?
- Аз те оставям при дветях майки,
при твойта, либе, при мойта.
Ти, кога видиш мъгла по полето,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога
паднала, либе, легнала -
това са мойте тежки въздишки,
от мене, либе, за тебе.
Ти, кога видиш роса по полето,
паднала, либе, легнала,
то туй са мойте горещи сълзи,
от мене, либе, за тебе.

 

Колишовци, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015