* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

Кирчо си войник отива,
Денка на Кирчо думаше:
- Кире ле, любе Кире ле,
ти, като войник отиваш,
мене на кого оставяш?
Кирчо на Денка думаше:
- Денки мо, любе Денки мо,
аз като ида, мър, войник,
тебе ще, Денке, оставя
на мой майка, на твоя,
тя ще те, Денке, мър, гледа!

 

Яйла, дн. Ягнило, Новопазарско; инф. преселн. от Гьобел в Мала Азия; хороводна (СбНУ 47/1956, № 245 - "Кирчо отива да служи и оставя млада Денка").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015