* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Аз ти постилам, Мико, да легаш,
ти стегаш коня да бегаш,
при кого мене клета оставяш,
да седа, Мико, да чакам?
- Аз те оставям, Цвето,
при двете майки стари,
при мойта, Цвето, и при твойта!
Ако за мен ти примъчнее,
изскочи, Цвето, извън село,
ако се гъста мъгла зададе,
да не мислиш, че е от Бога,
от Бога, Цвето, паднала,
паднала, още легнала,
това са мойте въздишки,
от мене, Цвето, за тебе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015