* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

Иван на Ела думаше:
- Либе Ело, Ело ле,
виждаш ли, Ело, гледаш ли,
я, как се късат мъглите?
Така сърце ми се къса
за тебе, Ело, за тебе.
Ела на Иван думаше:
- Либе Иване, Иване,
ти покрай нас, кога минеш,
поспри брези биволи,
подрънкай сребри синджири,
дано те, либе, зачуя.
Да вляза в равна градинка,
да откъсна лятна латинка,
на кола да я закича,
за спомен, либе, от мене!

 

Енина, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015