* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Леле, Доне, леле, жива ле раздяло!
Кога видиш тъмна ле мъгла над море,
да не речеш: "Тъмна е мъгла от Бога!",
най да речеш: "Мойта е тъга за тебе!"
Кога видиш ясни ле звезди на небе,
да не речеш: "Ясни са звезди от Бога!",
най да речеш: "Мойте са очи за тебе!"
Кога видиш ситен ле дъждец, че ръмка,
да не речеш: "Ситен е дъждец от Бога!",
най да речеш: "Моите са сълзи за тебе!"
Леле, Доне, леле, жива ле раздяло!

 

Елена (СбНУ 10/1894, с. 33, № 2; =Осинин, Дърво, с. 40).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015