* * *

Макар и отдалеч, пак ще е край нея - като мъгла, облак, роса, слънце...

- Жали, моме, да жалиме,
оти кье се разделиме -
кье си ходям на ябана,
на ябана, во София!
Кога ветер кье повее,
да не мислиш от Бога е -
тоа кье са мой воздишки,
мой воздишки все по тебе!
Кога дъждец кье зароси,
да не мислиш от Бога е -
тоа кье са моите солзи
моите солзи все по тебе...

 

неуточнено (Христов, Добри. 66 народни песни, № 32).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015