* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Майка Милушу думаше:
- Сине ле, сине Милуше,
я расни, мама, порасни,
да станеш млада войвода!
Мама те не е кръстила,
кръстник е Милуш войвода
със седемдесет юнака,
със седемдесет и седем,
а он им е, мама, войвода.
На него име да знаеш,
на него, мама, да станеш,
на него мила войвода,
със него, мама, да ходиш,
със него другар да бъдеш,
млад хайдутин да станеш
из тия гори зелени,
из тия стари планини
и пешашките пътеки.
Па една е заран подранила,
де-гиди, кумичката му Мария,
бела погача омесила,
тлъста кокошка сварила,
жълта бъклица наляла,
па ми е, каже, трътнала
да дири кръстник Милуша,
да дойде кръстник, да дойде,
детето да й покръсти
ю Черепишки манастир.
Вървела, що вървела,
вървела поле широко,
настала гора зелена,
она край бука запрела,
торба на бука качнала
и тая жълта бъклица,
па се на бука окачи
и се виком провикна:
- Кръстник Милуше, Милуше,
къде си, кръстник, я дойди,
детето да ми покръстиш,
името да си подновиш!
Я дойди, кръстник, я дойди
край Черепишки манастир!
Като се виком провикна,
по земна трева легнала,
от гора шума паднала,
кръстата се планина препукнала.
А па си Милуш бил е
на юнашкото сберище,
он на другари думаше:
- Другари млади, сговорни,
я почекайте, не приказвайте,
че ми се чуе саява,
саява, та па роява,
да не е мойта кумичка,
да ме, каже, повика,
детето да й покръста,
на мене юнак да бъде,
със мене хайдук да ходи,
името да ми поднови,
ризата да му мирише
на шума, на буковина,
снагата да му мирише
на студна вода планинска,
дрехите да му миришаг
на барут и на пачаври!
Они му рекли, другарите му:
- Милуше, мили войвода,
недей, каа, да слушаш,
че ти е млада кумичката,
да не е нещо измама,
да те измамят, да те заловат!

 

Манастирище, Оряховско (СбНУ 61/2001, № 180 - "Хайдутин предаден от кумицата си - 8"). Нататък продължава като преразказ: "А он рекъл: "Мъчите ма, другаре верни, сговорни, ми не приказвайте, че ми из хатър излязате!" И е разбрал он, че го повикала да отиде в Черепишкия манастир да й кръсти детето. И он се запасал и очъл. А они казали да го заловят у Черепишкия манастир. Държавата, де, да го залови. А нега са га подариле пари, та да мое да го излъже да го затвори в Черепишкия манастир да го заловат. Че много са, каа, хазна притачеле, много са аскер сасипале. И он като очъл и она донесла детето накрай манастира, и он взел детето и влезнал у манастира. И от царя потера дошло колко е шума по гора, колко е трева по земя, толко аскер, да захванат Милуш войвода. Манастир се си сам затвори и они си попове календари свили да го не кръщават детето. Он мги казал: "Кръщавайте си детето и са не бойте! Още толко аскер да дойде, я имам сабля четири метра широка и девет метра дълга. Като са завърта налево и надесно, никой нема да остане." И он си детето кръстил. Попове си календари отворили и си детето кръстили. И он, като изскочи из манастира... Толко аскер са докарали царска потера, та (от душата) керемидите се вдигали от манастира. А он, като са завърти налево и надесно - и нема ни един. И си очъл па у гората.".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014