* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Седнал е Манол, Маноле,
седнал е Манол чорбаджи,
да яде, Манол, да пие, (2)
с негова стара майчица, (2)
с негова булка хубава.
Мама Маноле думаше:
- Маноле, синко, Маноле, (2)
като си ядеш и пиеш,
като си чашка надигаш,
защо се под мустак усмихваш?
Дали на мойте години, (2)
или на стари старини?
Манол майка си думаше: (2)
- Майно ле, стара майчице, (2)
аз не се на теб подсмивам,
много ми дойде, майно ле, (2)
за мойта сестра Еленка,
как я Данаил открадна
сред село, мамо, от хорото.
Далек я, мамо, заведе, (2)
през девет села в десето. (2)
Мъжка е рожба родила,
на мойто име кръстила, (2)
на мойто име - Манолчо.

 

Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско (Славей ми пее, мале мо. /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 302).

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014