* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Снощи се й дете добило,
добило и продумало,
само си име нарекло,
изрекло и се й нарекло:
- Кръсти ме, мамо, Иванчо,
хем на светого Ивана,
хем на вуйча ми Чавдара,
Чавдар ми, страшна войвода,
войвода, страшен хайдутин!
Храни ме, мамо, гледай ме,
да расна и да порасна -
хайдутин, мамо, да стана,
хайдутин, страшна войвода,
като вуйча си Чавдара.
На турци, мамо, ще мъстя,
от робство да ви отърва,
от царя царство ще взема
и от везира везирство.
Отде го чула стрина му,
стрина му, некаилната.
Станала рано в понеделник,
надяна бяла къделя,
запреде ново вретено,
за Цариграда замина,
и при пашата отиде,
и на пашата думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
честито да ти й царството,
царството и везирството!
Дошла съм да ти обадя -
снощи се й дете родило,
родило и продумало,
само си й име изрекло,
изрекло и се й нарекло:
"Кръсти ме, мамо, Иванчо,
хем на светого Ивана,
хем на вуйча ми Чавдара!
Храни ме, мамо, гледай ме,
да расна и да порасна,
хайдутин, мамо, ще стана,
хайдутин, страшна войвода,
като вуйча си Чавдара.
На турци, мамо, ще мъстя,
от робство да ви отърва."
Докат на царя изкаже -
устата й са онемели,
не можла нищо да каже -
отде е и накъде е.

 

Илиювци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана - осъвременена; краят преразказан: "Царят изпратил с нея войска да ги заведе при Иванчо. Минали девет поля широки и девет гори зелени и стигнали до студено кладенче. Завистливата стрина с очи показала да й дадат вода от кладенчето. Измила си с вода очите и ослепяла. Сега вече не можела нито да говори, нито да вижда. Войниците я изоставили в гората и се завърнали в Цариград.".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014