* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Горо льо, горо зелена, мари,
зелена и веселена,
помниш ли, горо, знаеш ли,
всяка година, горо льо,
пълна си равна с овчаре -
под всяко дърво и овчар,
под всяка шумка - агънце.
Тая година, горо льо,
пълна си равна с хайдути -
под всяко дърво и хайдут,
под вита елха бял чадър,
под чадър Чавдар войвода.
Царя книга изпрати:
"Кой са наема, наема
Чавдар войвода да хване?"
Нийде се никой не нае,
наела ми се, наела
Чавдаревата кумичка,
Богдановата булчица.
Тя пови пляне без дете,
че ми отиде, отиде
в оная гора зелена,
при тая вода студена,
че ми се виков извика:
- Кумче Чавдаре, Чавдаре,
ела по-насам, кумче ле,
детенце да ми кръщаваш!
Са стана девет години,
откак си дете нямахме,
ся стана до девет деня,
откак си дете добихме,
ела да ми го кръщаваш!

 

Хухла, Ивайловградско (СбНУ 61/2001, № 176 - "Хайдутин предаден от кумицата си - 4").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014