* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Един Димитър на мама,
и една сестра Тодорка;
и тя го, холан, преглави...
И той Димитър забегна,
през девет гори зелени,
през девет реки дълбоки,
през девет гори зелени -
не даде пиле да хвръкне,
камо ли царя да мине!...
Царя телал позовал,
който Димитър улови,
да му дадеме, дадеме,
с кила бели грошове,
с шиник жълти алтъни.
Никой ми се не наел,
наела му се, наела,
Димитровата кумица,
девет години яловица.
Повила плени без дете
и накрай гората отиде,
и се виком извикна:
- Куме ле, куме Димитре,
де ли си, куме, да дойдеш,
детенце да ми христинеш,
на твойто име, Димитре!
И той я Димитър зачу,
и хем върви, хем се събу,
навой пелени сторил,
сокара поеф направил
и накрай гората излезе.
И при кумица отиде,
и те са Димитра хванали,
и го на царя предали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014