* * *
Събрали ми са, събрали
петмина, холъм, даскали,
най-учен, холъм, излезе
Иванчо, младо даскалче -
деня дечица учеше,
нощя ъв Балкан ходеше,
там си юнаци учеше.
Учи ги малко и много,
цели ми до три месеца,
той ги на талим изучи,
изучи и ги изпроводи
Шипченски чести балкани,
и си пак в село отиде,
пак си дечица да учи.
Никой Иванчо не позна,
какво си върши Иванчо,
една ми баба българска,
тя си Иванчо познала,
познала и го изказа
за десет турски алтъни.
И тий го, холъм, уловили,
ръце му назад вързали
и го през София караха.
Де го й майка му зачула,
подир Иванчо отиде,
и дребно сълзи ронеше,
и на Иванча думаше:
- Иванчо, мама, Иванчо,
нали ти мама думаше:
"Иванчо, мама, Иванчо,
не вдигай глава голяма,
не вдигай ръка на турчин!"
И той се, холъм, позасмя
и той се назад обърна,
и на мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
Иванчо знае какво прай!
Искали да го обесят
всред София, всред касабата,
Иванчо, холъм, думаше:
- Тук има булки плашливи
и има деца страхливи,
накрай ме София изведете,
и там ме, холъм, бесете.
И тий го, холъм, слушали,
накрай го София извели,
почнали да го обесват.
И той си, холъм, посегна
в негова лява мишница,
извади сабя лешница
и се направо засука;
като наляво обърна,
току пашата остана,
и нея жива улови,
и нея жива дереше,
ръцете, холъм, от нехтете,
и му кожата обръщаше,
я краката от коленете,
със сух ги бузалък пълнеше,
и той му, холъм, думаше:
- Пашо ле, джанъм, пашо ле,
какво ти мяза, пашо ле,
на рамо холъм джепкени,
на крака, душъм, калцуни!
Пак си Иванчо отиде
и в училище привлезе...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013