* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Дунав тече от Златна ябълка)

- Каралийо, мари, карана гидийо,
кара ли те, мари, тройта стара майка?
- Не ме кара, ни ме напобива,
ток' ме праща от Дунав за вода, (2)
пък я не знам отде Дунав тече.
Дунав тече от златна ябълка,
ябълка бе с пушки обружена.
Отпена се най-тенката пушка,
та удари най-добърът юнак.
Юнак викна, викна, та провикна:
- Носите ме, кой колкото мое.
Дето умра, там ме погробите,
над глава ми чешма изградете,
на нозе ми дърво насадете,
за дърво ми конче ми вържете,
кон да цвили - мене да оплаче,
кон да рови - мене да зарови.

 

Малко Търново; седенкарска (Стоин-ИЗТр., № 274; =БНТ 13/1965, № 119 - "Каралийо, карана гидийо").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015