* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Море, момче иде от оране,
от оране, от балкане,
в ръки носи бела книга.
Де догледа джам девойче,
джам девойче на прозорци,
де си бели бело лице;
де си черви крехки бузи,
де догледа лудо-младо,
китап държи, залупи го,
хесап чини, забури го,
сахат държи, изпусна го.
- Ой ле, яго, лудо-младо,
та що виде, та полуде?
Ми да видиш мойта сестра,
мойта сестра, най-малката,
най-малката Атиджето!
Като седи - слънце грее,
като дума, бисер сипе,
като кима, роса роси,
като диха - мъгла лежи,
като върви - ветер дуйе!

 

Шеховци, Разложко (СбНУ 50/1963, Стойкова, № 24 - "Момче се захласва по хубава мома"); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014