* * *

Димо е хубав, но сестра му е по-хубава

Лудо иде от оране,
от оране, от копане,
джан девойче от везане.
Кога я видя лудо-младо,
кога я видя, та залудя,
а мома му говореше:
- Бре, стой, лудо-младо,
та що видя, та залудя,
ти да видиш моя сестра,
моя сестра, по-малката,
ага ходи - вятър вее,
ага дума - бисер рони,
ага се смее - зюмбюл цъфти,
дето стъпи - слънце грее,
дето седне - месечина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014