* * *
Петър на Павел думаше:
- Омръзна ми вече, братко, дотегна ми,
да слушам хората от кръчми
и кафенетата за нази да говорят.
Хайде, двама да разделим
бащино тежко имане!
Седнали делба да делят,
ниви са декар по декар делили,
лозя са ред по ред броили,
парите с кантар теглили,
за нищо не се скарали.
Най-подир, остана две ми сиви орлета,
и две ми сиви кончета,
да ги разделят, едно за друго цвилеха и пищяха.
Петър на жена си думаше:
- Аз в гора ще ида,
на лов с двете кончета
и двете сиви орлета.
Изкара Петър кончета от яхъри
и ги възседна,
и двете сиви орлета
на рамото си ги сложи.
Че отиде в бащини си двори,
че си пусна кончета на паша,
взема си двете орлета на рамо,
Че наби бащина гора.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015