* * *
Мама на Слънчо думаше:
- Сино Слънчо льо, Слънчо льо,
за ко са, сино, замая,
замая, скоро не дойде?
Слънчо на мама думаше:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
жа кажа, няма да лъжа.
Стоял съм, мамо, гледал съм,
двама са братя деляха,
двама братя и една сестра,
една им сестра Маринка.
Всичкото дялба делиха,
нивята с аршин мериха,
лозята делюм делиха
с четири ситни синджира.
Саде остана, остана
два коня, дор два близнака.
По-малък кончо продума:
"Стояне, мой стопанино,
делите, квото делите,
нас недейте ни разделя -
на едно място продайте,
парите ни поделете!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015