* * *
- Слънце ле мило мамино,
нали ти мама заръча,
до пладня, слънце, да грееш,
от пладня зайдом да зайдеш,
да не те кълнат хората.
И млади булки над люлки,
и търпанджии в ливади.
Слънце си мама думаше:
- Мър как ще, мале, да зайда,
двама се братя деляха,
деляха и деленяха,
нивите със синджир мерея,
а ливадите със аршин,
че им остана да делят
до два ми сиви сокола
и два ми бели атове,
ако соколи разделят,
един за други пищяха,
ако конете разделят,
един за други цвилеха.
Чудят се, мамо, маят са
как да ги, мамо, разделят.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015