* * *
Два брата дялба делили,
бащино тежко имане.
Нивите дюлдюм по дюлдюм мереха,
лозята ред по ред брояха.
За нищо не се скарали,
само за едно конче хранено.
Стоян Петкани думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
ние се с брата скарахме
и аз го люто намразих,
аз ще го, либе, убия!
Петкана дума Стояну:
- Недей го, либе, убива,
аз ще го, либе, отровя!
Било е Света неделя.
Стоян си конче изведе
и два си сокола доведе,
и на ливади отиде,
кончето да си напасе.
На небето се орел виеше,
та си спусна Стоян сокола.
Сокол се в небе издигна
и при орела отиде.
Че се започна люта борба,
с клюни си пера мъкнеха,
с нокти си очи вадеха.
Соколът се ясно провикна:
- Яла ми, братко, на помощ!
Че Стоян си сокола отпусна,
на помощ на брат си да иде.
Тогаз им орела извика:
- Да си проклета, майчице,
дет брат не си ми родила!
Кат зачу Стоян тез думи,
веднага да брат си спомена
и си сокола извика,
и се за село запъти.
Като на портите стигна,
Петкана на двори седеше.
Стоян Петкана продума:
- Извърши ли, либе, всичкото?
Петкана Стояну продума:
- Всичко, либе, извърших!
Тогаз си Стоян заплака,
Петкана дума Стояну:
- Не плачи, либе Стояне,
не съм го аз отровила,
ам съм упойка сложила.
Стоян се много зарадва
и си се виком провикна:
- Да си ми жива, майчице,
че си ми братец родила!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015