* * *
Два брата делба делили,
два брата, до два близнака,
бащино тежко имане.
Всичко по равно делили,
за нищо не се скарали,
сал си остана да делят
до две кончета хранени
и два сиви сокола.
Ако едното конче дадат,
един за друг изцвилят,
ако един сокол дадат,
един за друг пищят.
Петър на Петранка думаше:
- Снахо Петрано, Петрано,
ще вземеш да приготвиш,
приготвиш, още омесиш
и малко отрова ще туриш,
че Павел да си отровиш!
Петранка отрова не турила,
а си на Павел думаше:
- Павле, Павле, ще вземеш
да легнеш и на мъртъв
ще се престориш,
че брат ти така ми рече,
с отрова да те отровя!
Петър отишъл ниви да раздели,
нивите и ливадите,
нивите си делил с тънки синджири,
а ливадите с тънки въжета.
Един се сокол зададе
и отиде над него да се бие
с неговата стока.
Един за друг пищяха и се биха,
така и кончетата един за друг тичаха
и той като погледнал, сетил се,
че казал Петранка брат му да отрови.
Петър на конче се качва
и тича, дано го жив завари,
прерипва с коня портата,
влязъл, но що да види -
брат му умрял цял в цветя,
той почнал да вика и плаче:
- Без брат не е добре!
Павел станал и двамата
заживели дружно и заедно.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015