* * *
Двама брата делба делили
бащино си тежко имане.
На най-младия брат
нему са делба поделили
къщата чардаклията
и градина фиданлията.
Стояну са делба паднали
бащини му сиви кони.
Стоян си конче възяхна
и си пушката преметна,
и си соколи прикачи,
та си за улова отиде,
на Калинка си заръча:
- Аз ще за улова отида,
я ми готви топла обяда,
че тури черна отрова,
дано си Ивана отровим,
да му вземем къщата,
къщата чардаклията.
Тя си сготвила топла обяда,
не тури чрна отрова.
Стоян соколи изпущи,
та си соколи хвръкнали
от черна ми земя до синьо небе.
Че си соколче отговаря:
- Ой вази, ветревити орли,
бре, да бяха мойте братя сиви,
братя четирима неубити,
та аз от вас не се боях.
Колко е лошаво нещо
брат без брата!
Стоян тогаз размисли,
та се назад повърна
да си брата завари
доде обяд невтасало.
Стоян скоро дома си отиде,
брат му сред двори лежеше
и се ясно провикнуваше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
нямам ли брат и сестра
от нейде да дойде
вода студена да ми подаде?
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015