* * *
Сгодил се е Иван, Иване,
в далечно село за булче,
за селянско сираче.
Сираче плаче, не рачи,
а буля му го миреше.
- Мълчи, Калино, не плачи,
туй ли се казва далеко.
Знаеш ли, Калино, помниш ли,
кога за мене идвахте,
вишни-череши цъфтяха,
летни ечемици никнеха.
Кога се назад връщахме
вишни-череши зрееха,
летни ечемици женеха.
Драгинко Кольо, мил булин,
от каруцата пресегна,
шепа череши откъсна
и ми ги в пола подхвърли:
- Хапни си, бульо, череши,
да си запомниш сватбата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013