* * *
Орех се вива, повива,
наляво и пак на дясно,
и пак си листом завива
да стои зелен за зиме,
да държи сянка за лете.
Под него стоят златари,
златари и куюмджии,
все сини седла плетяха
и жълти юзла шиеха,
бързаха да ги дошият.
Далеч за булка да идат,
за бяла Стана Батева,
Батева и Бутурянкова.
Стана тоз, тоз хабер,
Станината буля думаше:
- Калино, Стано, булина,
я излез Стано да видиш,
каква се е сватба задало,
отгоре откъм лозята
с петдесет коли сватбари,
с петдесет коли кумове.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013