* * *
Пустите момци долненци,
долненци касаблийци,
изсякоха ни гората,
размътиха ни водата,
изкрадоха ни момите!
Сал една Станка остана,
снощи за нея дойдоха,
а Станка плаче, не рачи,
пък буля й я миреше:
- Мълчи, калино, не плачи,
и буля не е искала,
ала пак са я вземали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013