* * *
Излезло дърво високо,
всичка е света покрило,
и стара душе, и млада!
Кога за Магда пойдоме,
вишни, чореши цъфтеа
и петроските ябълки.
Кога са с Магда върнаме,
вишни, чореши капеа
и петроските ябълки,
та ги деверче сбираше,
на невеста ги даваше:
- На ти, невесто, ябълки!
- Полека води, деверче,
че е кальове, дъждове -
невеста ще си омаца
кошуля необлачена,
кондури необувани!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013