* * *
Майкя си Янка годява,
много я дава далеко,
през девет села в десето,
а Янка плаче, та не ще.
Снаха си Янки продума:
- Калино Янке, малино,
това ли ми е далеко?
Знаеш ли, Янке, повниш ли:
кога за мене дойдохте,
вишни-череши цъфтеха,
кога са, Янке, връщахме,
девери ги от кон береха,
мене ги на кон даваха.
Я ги, калино, не ядех,
най ги през рамо префрагах,
а пилета ги береха,
та ги на мама носеха,
та да си види майка ми,
колко далеч ме даваше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013