* * *

Далеч за невеста

Зелен се орех развива,
зелен за зима да бъде.
Под него седят терзии,
та сини седла шиеха,
че надалек се канеха
за Елка, за етрополка.
Кога нататък тръгнахме,
вишни-череши цъфтеха,
кога се оттам върнахме,
вишни-череши узрели
и девери ги береха,
Елки ги в скути хвърляха.
Елка ги из скут вземаше,
във джобове ги туряше,
та дома да ги занесе
на етървини дечица.
Сватове клони кършеха,
на булка венец правеха.

 

неуточнено, Тетевенско; сватбена - при прощаване на невестата с род и дом (Стоин-Песнопойка, № 82; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 677); Арнаудов отпраща погрешно към Стоин-ТВ, № 558, но текстът съвпада със Стоин-Песнопойка, според когото песента се изпълнява, докато "носят китка на годеницата и пеят из пътя" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013