* * *
Орех си листо развила
и под оряа седяха
до дванайсет терзии,
до тринайсет майстори.
Със сини седла шиеха
и жълти юзди лееха,
за далеком ги стягаха,
че ще за мома да идат,
за гюзел Янка Коеловска.
А Елка плаче, та не ще,
че било много далече,
далече щерка от майка.
А снаха й я придумва:
- Мълчи, Калино, не плачи,
и аз, Калино, от дек съм,
от дек слънцето изгрява,
дошла съм, дека захожда.
Кога за мене идеха
орешаците ресеха,
кога се назад върнаха
орешаците береха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013