* * *
Заженил се Илия,
Илия, царюв терзия.
Под столоват орех седеше,
синьо си седло шиеше
и се надалек канеше,
надалек канеше да иде.
За Елка Етрополка,
за Елка, булка далечна.
Кога натам пойдеше,
вишне и црешне цъфтеше.
Кога се навам врачаше,
вишне и црешне зреешу.
Сватове ги от кон беру
и ги на свае у скут вргаю.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013