* * *
Развивай, Добро, повивай,
със орех листо повивай,
зам да е зелен за зиме -
за лете сенка да бъде,
за зиме слънце да грее.
Под орешено стоеха
терзии, Добро, златари;
терзии седла шиеха,
златари юзда лееха,
за сватове се готвеха
на Добра, малка девойка.
Зачу хи Добра, заплака,
по-стара снаха миреше:
- Мълчи ми, лелчо, не плачи,
на мен бе още далече -
дваж дванайсте коначе;
ага на мене идеха,
миндалинине беряха,
пък вишницине цветяха;
ага със мене вървяха,
миндалинине нямаше,
пък вишницине беряха,
та хи зълвенам даваха,
пък зълвихине - невести:
- На ти невесто, вишници,
вишнички черни чернички,
зам да заповниш, невесто,
кога си била невеста,
кога си през тув минала!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013