* * *
Турци под орех седяха,
врани си коне ковяха.
Далеч се канят да идат
през девет села в десето,
за едно клето сираче.
Сираче плаче, не рачи,
пък буля му го продумва:
- Я, иди, иди, Калино,
че и аз съм, буле, от далеч.
Кога за мене дойдоха
вишни-череши цъфтяха
и ечемиците класяха;
кога се назад връщахме
вишни-череши беряха,
ечемиците жънаха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013