* * *
Расте ми люлек, нарасте,
за пролет сянка дебела,
да шият млади терзии,
я куюмджии да леят.
За булка пръстен бързали,
бързали, та го свързали,
че щат сватове да идат,
на Ирин-Пирин планина,
за Иринчица девойка.
Иринка плаче, нарича:
- Не ща го, мамо, не ща го,
той мене не е прилика
и то е твърде далеко.
А булне хи я миреше:
- Мър, мълчи, лило, не плачи,
на това ли викаш далеко?
Знаеш ли, лило, помниш ли,
ега за мене дойдохте,
вишни-черешки цъфтяха,
орехчета растяха,
Ега се назад върнахме,
вишни-черешки обрали,
орехчето обрусили,
ечемичето ожънали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013