* * *
Орех се вива, развива,
Мирчо ле, млада войводо,
под орех седят терзии,
терзии, млади златари,
терзии седла шиеха,
златари юзди лееха,
за гюзел Ленка Еленка.
Еленка плаче, че не ще:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че е далеко селото!
А буля й я предумва:
- Мълчи, Калинко, не плачи,
това ли кажеш далеко,
за ден да идеш, да дойдеш?!
Знаеш ли, мома, помниш ли,
кога за мене дойдоха,
вишни-череши цъфтеха,
ечемиците класеха,
кога се назад върнаха,
ечемиците жънеха,
вишни-череши береха -
милен ги братец береше,
и ги на мене даваше,
и си на мене думаше:
"На ти, невясто, череши,
да си запомниш сватбата!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013