* * *
- Бойне ле, Бойне невесто!
Оправа Бойна да иде
у мила майка на гостйе
сос по-малото деверче,
сос мъжко дете Николче.
Кога са натам отишли,
летно ми сънце грееше,
вишните цреши цъфтеа,
тихио Дунав пресекнал.
Кога се навам върнаха,
тихио Дунав дотечел,
зимни снегове върнеха;
не смее Бойна да газе,
на корабчии говоре:
- Корабчии, бракя да сте,
сета ми руба вземете,
кошулата ми остайте;
туа не сум я правила,
от дома сум я донела,
скришум от майка правила!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013