* * *
Васильо, моме хубава! (2)
Излела ми е Василя
пръстене да ми събира.
Дружки Василя викаха:
- Айде, Васильо, д' идеме,
пръстене да раздаваме.
Василя дружки говори:
- Идете, дружки, идете,
идете, мен не викайте,
мене е макя годила,
ама е много далеко,
дуру одонад бел Дунав,
кога оттамо пойдоха,
вишни-череши цъфтеа,
доде до тука стигнаа
три пъти конье коваха,
три пъти рухо мения;
кога си тука стигнаа,
вишни-череши береа,
девери ми ги събират,
свилни ги скути тураа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013