* * *
Израсло дърво високо,
колко високо, широко,
изкара върше до небо,
спущило клоне до земя.
Всичко бе гора закрило,
едно бе дърво остало
и то бе клета граничка,
и под граничка полянка,
и па полянка седенка,
и на седенка златари -
златни си юзди лееха,
сини си седла шиеха
и се на далек канеха,
на далек д' идат за булка,
отвъд през Дунав във Влашко.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013