* * *
Зелен ми орех посаден,
Марице ле хубава,
за зиме зелен да биде,
за лете сенкя ладена,
и под сенкята седея
терзии и колунджии.
Терзии седла шиеха,
куюмджии юзди лееха,
далек сватове ке идат
на мома, на Мариица.
Откак се е оглавила,
та никой не я е виждал.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013