* * *
Тръгнали ми са, тръгнали
сватове, тежки кумове,
далеч за булка же идат,
през девет села в десето,
през девет реки дълбоки,
през девет гори зелени.
Па Елка плаче, не рачи:
- Мър, не ща, мамо, да ида,
твърде го казват далеко!
Па булна й га миреше:
- Мър, мълчи, лельо, не плачи,
тва ли са вика далеко!
Знаиш ли, лельо, помниш ли
кога за мене идехте,
ечемените класяха,
вишни-череши цъфтяха
Кога са с булка върнахте,
ечемените жъняха,
вишни-череши беряха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013