* * *
Пустите момци долненци,
долненци, разнодолненци,
отърлиха ни мерата,
напрашиха ни водите,
измъкнаха ни момите.
Само едничка остана,
едничка бяла Калинка
и за нея снощи дойдоха.
Калинка плаче, не рече
а буля й я миреше:
- Мълчи, Калино, не плачи,
буля ти беше по-далеч,
през девет села в десето.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013