* * *
Израсло дърво високо
и колкото високо, широко,
а под дървото седяха,
златари и катранджии,
и надалеч се канеха,
далеч за мома да идат.
Като нататък отишли,
ечемиците сеяли,
отишли и мома довели.
Като се назад върнаха,
ечемиците жънеха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013