* * *
Турци по друми вървяха,
по друми, по калдъръми,
далеч за булка отиват,
за едно клето сираче.
Сираче плаче, не рачи,
а буля му го тавреше:
- Мълчи, Маринке, не плачи,
буля ти и тя далеко.
Кога за мене идеха,
вишни-череши цъфтяха,
кога се назад връщахме,
вишни-череши зрееха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013