* * *
Под орех стоят терзии,
шарено сукно крояха,
та за кого го тъкмяха, мари,
за Иринка мома хубава,
че ще Иринка да женят, мори,
през девет села в десето.
Иринка плаче, не иска, мари,
пък буля й я миреше:
- Калино, Ирино булина, мари,
мълчи, Ирино не думай.
И буля й мома бивала,
и буля са я искали!
Кога за буля тръгнахте
жълтите дюли цъфтяха, мари,
бели овеси класяха.
Кога се с буля върнахте, мари,
жълтите дюли зрееха,
белия овес жънеха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013