* * *
- Стояне, мари, Стояне,
не се ли найде за тебе, (2)
ти тука любов да либиш,
я ми залюби, залюби
одвъдна страна бел Дунав?
Къщата им е морето,
морето среди калето.
Калинка низ двор ходеше,
бели си ръце трошеше
и на дедо си думаше:
- Дедо ле, стари свекърви,
толкова сте ме чакали,
година и половина,
й още ме дедо чакайте, (2)
една ми цела неделя,
да си дарбата наготвя:
на всекой свато и ато,
на стари дедо два ата,
на кумо лиси биволи,
на кумо кола кована,
кована, препокриена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013