* * *
Тръгнали са, тръгнали
за булка, за сеферянка.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
поели гора зелена.
Янка си плачеше,
а буля и говореше:
- Мър, мълчи, Янке, не плачи,
туй ли се казва далеко.
Кога за буля идвахте,
вишни-череши цъфтяха,
а кога са с буля върнахте,
вишни-череши узряха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013